Протеини, въглехидрати и мазнини – каква е ролята им?

Всяка клетка в тялото съдържа протеин — от мускулна тъкан до ензими и антитела на имунната система. За разлика от мазнините, тялото няма голям „склад“ за протеин, затова редовният дневен прием (не само около тренировка) има значение за поддържане на тъканите във времето.

Мозъкът разчита основно на глюкоза (от въглехидрати) за енергия, а мускулите я използват директно при интензивно усилие. Комплексните въглехидрати (пълнозърнести храни, бобови, зеленчуци) освобождават енергия постепенно, докато простите захари я освобождават бързо — и двата вида имат място в балансирана диета, в различни количества.

Освен енергия, мазнините пренасят мастноразтворимите витамини A, D, E и K през тялото, изграждат клетъчните мембрани и участват в производството на хормони, включително тестостерон и естроген. Пълното избягване на мазнини може реално да наруши тези процеси — балансът, не крайностите, е ключът.

Няма едно „перфектно“ съотношение за всички — зависи от целта (отслабване/покачване/поддържане), нивото на активност и личните предпочитания. Общ практичен ориентир: протеин според телесно тегло (1.6–2.2 g/кг), мазнини около 25–30% от калориите, а въглехидратите запълват остатъка — виж как да изчислим макросите си за точна разбивка.